Не е ли по-добре, вместо да правим роботи,
да обучаваме животните да работят, както е било едно време?!
Приятели, ако са ви омръзнали хай-компютърните изпълнения в моя блог, ще ви позанимая с по-простички неща… от реала, примерн...

Вървя, Прибирам се, стискам бира с лявата веждА...
Говоря /си сам/ с някого по ГСМ-а.
Котаракът ми отваря вратата /чизмите ги няма/ и с едно осото гари ме хвърля в "любимия" полог.немре.

Както вече казах "Здравейте Блогъри! Този постинг няма за цел да обиди някого, че не знае някои от възможностите на редактора на блог.бг. Нито пък има за цел да възпитава естетика в когото и да е. Той е провокиран от постинга на крав...

Както вече казах: Здравейте, блогъри! Неделя е и пиейки вечерното си кафе, чакам Санкии да се събуди. Е как що спи още като е привечер?! Щото е недея, по дяволите!
Естествено, че съм й направил кафе - не ставайте смешни. И както о...

Животът ми течеше в търсене на Теб!
Сега е същото, Любима!
Само където е маалко по-различно...

Ти знаеш ли защо навън вали?
Защо е облачно в нощта и мрачно?
Защото плачат Моите Мечти!

Един извънреден постинг, който се надявам да накара някои хора да се замислят!
Изгледайте клипа...
От началото...

Те са Чисти и Открити!
Толерантни!
Истински!!!

Ето ме, но моля те... мълчи!
Не казвай нищо...
Аз ще прочета във твоите очи.

Казват, че Любовта е Душата на всеки жив човек...
Че тя е Светлината, която дори в непрогледния понякога мрак те кара да се усмихнеш!
Че тя е Топлината, която сгрява Сърцето ти в непоносимо мразовитата понякога зима!

Понякога без думи те разбирам...
Понякога крещя без глас...
Понякога във огледалото Аз! Теб! съзирам...

Понякога отивам в парка.
Разпъвам триножника си.
Полагам лист върху него.